1.04.2008 г., 22:08

Дългът на поета

642 0 1

Дългът на поета

 

 

Да служи с цялата си сила

усещаше, че трябва той,

за да успее свойта мила

душа да вкара във покой.

 

И песните си той зарежда

със светлина, със блясък, с чест.

И римите си преподрежда,

не чувствайки умора днес.

 

Това за него е велико

и просто - кат' живот и свят -

словата да излее тихо,

а после - мир и благодат.

 

Така той щастието търси

и новия живот красив,

от всичко зло да се отърси,

готов за свят нов и правдив.

 

Не иска вече грозни битки

с незнайни, подли врагове.

Готов е за живота нов -

велик и пълен със любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...