Apr 1, 2008, 10:08 PM

Дългът на поета

643 0 1

Дългът на поета

 

 

Да служи с цялата си сила

усещаше, че трябва той,

за да успее свойта мила

душа да вкара във покой.

 

И песните си той зарежда

със светлина, със блясък, с чест.

И римите си преподрежда,

не чувствайки умора днес.

 

Това за него е велико

и просто - кат' живот и свят -

словата да излее тихо,

а после - мир и благодат.

 

Така той щастието търси

и новия живот красив,

от всичко зло да се отърси,

готов за свят нов и правдив.

 

Не иска вече грозни битки

с незнайни, подли врагове.

Готов е за живота нов -

велик и пълен със любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...