Apr 1, 2008, 10:08 PM

Дългът на поета

646 0 1

Дългът на поета

 

 

Да служи с цялата си сила

усещаше, че трябва той,

за да успее свойта мила

душа да вкара във покой.

 

И песните си той зарежда

със светлина, със блясък, с чест.

И римите си преподрежда,

не чувствайки умора днес.

 

Това за него е велико

и просто - кат' живот и свят -

словата да излее тихо,

а после - мир и благодат.

 

Така той щастието търси

и новия живот красив,

от всичко зло да се отърси,

готов за свят нов и правдив.

 

Не иска вече грозни битки

с незнайни, подли врагове.

Готов е за живота нов -

велик и пълен със любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...