1 апр. 2008 г., 22:08

Дългът на поета

653 0 1

Дългът на поета

 

 

Да служи с цялата си сила

усещаше, че трябва той,

за да успее свойта мила

душа да вкара във покой.

 

И песните си той зарежда

със светлина, със блясък, с чест.

И римите си преподрежда,

не чувствайки умора днес.

 

Това за него е велико

и просто - кат' живот и свят -

словата да излее тихо,

а после - мир и благодат.

 

Така той щастието търси

и новия живот красив,

от всичко зло да се отърси,

готов за свят нов и правдив.

 

Не иска вече грозни битки

с незнайни, подли врагове.

Готов е за живота нов -

велик и пълен със любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....