Дълъг беше пътят ми до тебе
Дълъг беше пътят ми до тебе
Дълъг беше пътят ми до тебе.
Изранен от пътя молех вятъра да вземе
болката, изпиваща душата постоянно -
шепнеш ти с глава на моето рамо.
Твърде близо бе до мен, а бе далече...
А така жадувах да те имам вечно!
Ръка протягайки не можех да те стигна.
Като мираж далечен бе в пустиня.
Жаден бях, но жаден все оставах,
макар че в сънищата пиех до забрава
от устните ти - изворна мечта,
на глътки жадни пиех любовта.
Много дълъг беше пътят ми до тебе.
Сега съм тук. Пристигнах отдалече.
Но ревност ужасяваща ме дебне,
че може някой скитник като мене да те грабне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
