5.05.2006 г., 17:06

Дъното

1K 0 4
фламинго флиртува изящно
с безкрая. безстрашно
спи с еднокракото щастие-
друга чапла днес ще е тая
намерила рая
--------------------
стабилна оптична илюзия,
химера за сигурност.
отразени звезди претендират
за бисери.
вероятно само
с лека кунтузия,
ще се размине
този, който е сигурен.
и винаги смел ще е
скокът от моста,
ако не знаеш,
че имаш крила.
а долу е тъмно.
твърдо е
може би. има
само една светлина-
надежда между тебе
и дъното
да има дълбока вода.
--------------------
капанът жесток е обаче,
когато имаш нужда дъх да поемеш.
и незнаеш дали си стигнал
средата дори.
--------------------
непорочно-ми(с)тична перверзия.
тайни и страх.
мрак.невежество. потни лица.
за да свържеш дълбоки кладенец
с кладенеца,
не две дъна да имат,
а да споделят
обща
вода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предлагам да монтирам най-отдолу на стихото едно предупреждение в духа на "Don't try this at home"
  • и винаги смел ще е
    скокът от моста,
    ако не знаеш,
    че имаш крила.
    ...
    Сега си харесах този пасаж Марвин! Понякога тази смелост може да бъде и безумство.
    Поздрав отново за стиха!
  • мрак = невежество , поне според Шекспир... приемам думите му на доверие
  • мрак.невежество. потни лица
    ..........................
    Подразниха ме точките и малките букви)

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...