16.02.2010 г., 22:48

Дърт вайвър

1.6K 0 14

Дърт вайвър

 

Аз пълководец съм велик

на пенсионерските пълчища!

Параноик с маскиран лик,

Дърт Вайвъ... ър –

шепотно издишам.


Отколешен хроничен астматик,

велики Боже,

моля – помогни ми!

Запри за миг

противният ми тик,

за да изпея стрийно тези рими.

 

До мен е "силата" –

вълшебния бастун,

наказал съм милиони преследвачи!

Но с тоя трайно склерозирал ум,

не знам –

дали са моите палачи?!

 

Тъй дълго инвестирах –

куп пари

да мога по-спокойно да живея.

Пресичайки

континиума времеви

свръх-нови светове да завладея.

Блокиран

в пешеходната пътека,

между коли –

космически совалки,

пропуснал бях да вдигна самолета –

тестостерона беше свършил...

жалко.

 

Ограбиха ме –

в близката аптека.

Поех да взема месечния фиш.

На касата ми викат:

– По-полека!

Нима дошъл си да ни разориш!

Настръхна в завист цялата опашка...

измъквам се

по здравната пътека.                                                    

Къде ми е походката юнашка?!

Ще ида да попитам "моя" лекар.

И със сърцето –

някакви проблеми!

На младини се влюбвах

хей така.

Пейс- мейкър трябва да си взема –

не ме вълнуват

женските крака...


 

Заспал съм –

от приспиващи дражета.

Събуждам се от глъч и разправия,

а покрай мене

някакви джуджета –

Я нека бързо дохода да скрия.

Не,

май не са от нашата планета –

ръцете им

от алчност изкривени.

Вместо сърца –

кървящи портмонета,

зъби стърчат,

а устните засмени.

 

За туй събрах ви в клуба –

"шах" и "мат",

коварни старци

жадни за вендета.

готови за свещеният джихад,

на пешките

от вечните полета.

 

Но млад съм още

бунт да оглавя...

аз даже

хороскопа си не знам!

Я по-добре

да пазя крепостта,

пък може някак

да се справя сам.


С поучителните турски сериали,

Азис, Слави и Сървайвър –

тез очила,

какво не са видели...

живуркам виртуално аз –

Дърт Вайвър.

 

Знам,

грохнал съм.

Разбра ли малчуган,

че който на дъртака се присмее,

го чака същият зловещ капан.

Не може никой сам...

да оцелее!








 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе деликатно,иновативно...харесва ми..стилът ми харесва също не бих се присмял на такъв дъртак хаха.успех и поздрави
  • Опаковал съм проблема с шарена, матова хартия и весела панделка, но вътре продължава да чака капана! Е, ние не бързаме!
    Мариана, Арихо(замислям се за паралелно осигуряване в друга вселена, но при вас пенсионната възраст е-е-е...... столетия!!! Не мога да чакам толко!),Любо, Марина, Ивон, Лили, Илко, Ангел, Даша, Калин, Джейни, Веси, Жул, Селвер, Ена, Цвети, Водолея, Веселка- Не е най- важното колко си живял и каква пенсия получаваш, а дали си обичал и си бил обичан! Благодаря ви, аз също ви обичам!
  • "Къде ми е походката юнашка?
    Ще ида да попитам моя лекар."

    За съжаление така прекарват голяма част от времето си нашите родители - по здравните пътеки...Защо ли така стана?!
    Поздравления за стиха!


  • Ех, Борисе, умееш ги ти тия майстории - тъкмо се засмее човек и хоп-тъжната истина насреща... после пак усмивка! Поздрав!
  • Забавно написано, но защо ли зад шеговития тон една горчилка ме стисна за гърлото? Че повечето ни родители живеят точно така... и комичното е май повече трагично...Все пак, Борис, рано ни е да се предаваме!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...