16 февр. 2010 г., 22:48

Дърт вайвър 

  Поэзия
1469 0 14

Дърт вайвър

 

Аз пълководец съм велик

на пенсионерските пълчища!

Параноик с маскиран лик,

Дърт Вайвъ... ър –

шепотно издишам.


Отколешен хроничен астматик,

велики Боже,

моля – помогни ми!

Запри за миг

противният ми тик,

за да изпея стрийно тези рими.

 

До мен е "силата" –

вълшебния бастун,

наказал съм милиони преследвачи!

Но с тоя трайно склерозирал ум,

не знам –

дали са моите палачи?!

 

Тъй дълго инвестирах –

куп пари

да мога по-спокойно да живея.

Пресичайки

континиума времеви

свръх-нови светове да завладея.

Блокиран

в пешеходната пътека,

между коли –

космически совалки,

пропуснал бях да вдигна самолета –

тестостерона беше свършил...

жалко.

 

Ограбиха ме –

в близката аптека.

Поех да взема месечния фиш.

На касата ми викат:

– По-полека!

Нима дошъл си да ни разориш!

Настръхна в завист цялата опашка...

измъквам се

по здравната пътека.                                                    

Къде ми е походката юнашка?!

Ще ида да попитам "моя" лекар.

И със сърцето –

някакви проблеми!

На младини се влюбвах

хей така.

Пейс- мейкър трябва да си взема –

не ме вълнуват

женските крака...


 

Заспал съм –

от приспиващи дражета.

Събуждам се от глъч и разправия,

а покрай мене

някакви джуджета –

Я нека бързо дохода да скрия.

Не,

май не са от нашата планета –

ръцете им

от алчност изкривени.

Вместо сърца –

кървящи портмонета,

зъби стърчат,

а устните засмени.

 

За туй събрах ви в клуба –

"шах" и "мат",

коварни старци

жадни за вендета.

готови за свещеният джихад,

на пешките

от вечните полета.

 

Но млад съм още

бунт да оглавя...

аз даже

хороскопа си не знам!

Я по-добре

да пазя крепостта,

пък може някак

да се справя сам.


С поучителните турски сериали,

Азис, Слави и Сървайвър –

тез очила,

какво не са видели...

живуркам виртуално аз –

Дърт Вайвър.

 

Знам,

грохнал съм.

Разбра ли малчуган,

че който на дъртака се присмее,

го чака същият зловещ капан.

Не може никой сам...

да оцелее!








 

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хехе деликатно,иновативно...харесва ми..стилът ми харесва също не бих се присмял на такъв дъртак хаха.успех и поздрави
  • Опаковал съм проблема с шарена, матова хартия и весела панделка, но вътре продължава да чака капана! Е, ние не бързаме!
    Мариана, Арихо(замислям се за паралелно осигуряване в друга вселена, но при вас пенсионната възраст е-е-е...... столетия!!! Не мога да чакам толко!),Любо, Марина, Ивон, Лили, Илко, Ангел, Даша, Калин, Джейни, Веси, Жул, Селвер, Ена, Цвети, Водолея, Веселка- Не е най- важното колко си живял и каква пенсия получаваш, а дали си обичал и си бил обичан! Благодаря ви, аз също ви обичам!
  • "Къде ми е походката юнашка?
    Ще ида да попитам моя лекар."

    За съжаление така прекарват голяма част от времето си нашите родители - по здравните пътеки...Защо ли така стана?!
    Поздравления за стиха!


  • Ех, Борисе, умееш ги ти тия майстории - тъкмо се засмее човек и хоп-тъжната истина насреща... после пак усмивка! Поздрав!
  • Забавно написано, но защо ли зад шеговития тон една горчилка ме стисна за гърлото? Че повечето ни родители живеят точно така... и комичното е май повече трагично...Все пак, Борис, рано ни е да се предаваме!
  • Малиии, Боре, директно в Ниагара ме хвърли с тоя стих
    Че е страхотно стихо - страхотно е!
    Ама... брей, момко, накара ме да се замисля... даваш идея, а не даваш никви указания...
    Къв пенс (по пдразбиране), бе, кви 2 стотинки...
    Още не сме изучили първата четвърт... били сме на края... хммм...
    Ти не разбра ли, че смениха програмата - трябва да стискаме поне още 90 години
    И смешно, и тъжно ми стана... ама повече смешно
    (Нали съм идиот... Здрасти, Форест!... )

  • Посмях се, ама не си го сложил в категория "хумористично"...
  • "Не може никой сам да оцелее!"
    На мен не ми беше до смях, натъжих се...
    Поздрав!
  • Много ми хареса
  • Да се смееш ли - да плачеш ли... ?
  • Сървайвъри сме, приятелю - прав си!
    Оригинален поглед към битието си ни предложил!
    Поздравления!
  • !!!Страшно интересно!!!
  • ХА-ХА,зад този тънак хумор се крие страшен тумор.Хвала и стига с туй дъртак,направо си юнак.Истински си и реален в този свят тъй виртуален!!!
  • Много свободно време имаме...явно.Усмивка за лека нощ!
Предложения
: ??:??