Дърт вайвър
Дърт вайвър
Аз пълководец съм велик
на пенсионерските пълчища!
Параноик с маскиран лик,
Дърт Вайвъ... ър –
шепотно издишам.
Отколешен хроничен астматик,
велики Боже,
моля – помогни ми!
Запри за миг
противният ми тик,
за да изпея стрийно тези рими.
До мен е "силата" –
вълшебния бастун,
наказал съм милиони преследвачи!
Но с тоя трайно склерозирал ум,
не знам –
дали са моите палачи?!
Тъй дълго инвестирах –
куп пари
да мога по-спокойно да живея.
Пресичайки
континиума времеви
свръх-нови светове да завладея.
Блокиран
в пешеходната пътека,
между коли –
космически совалки,
пропуснал бях да вдигна самолета –
тестостерона беше свършил...
жалко.
Ограбиха ме –
в близката аптека.
Поех да взема месечния фиш.
На касата ми викат:
– По-полека!
Нима дошъл си да ни разориш!
Настръхна в завист цялата опашка...
измъквам се
по здравната пътека.
Къде ми е походката юнашка?!
Ще ида да попитам "моя" лекар.
И със сърцето –
някакви проблеми!
На младини се влюбвах
хей така.
Пейс- мейкър трябва да си взема –
не ме вълнуват
женските крака...
Заспал съм –
от приспиващи дражета.
Събуждам се от глъч и разправия,
а покрай мене
някакви джуджета –
Я нека бързо дохода да скрия.
Не,
май не са от нашата планета –
ръцете им
от алчност изкривени.
Вместо сърца –
кървящи портмонета,
зъби стърчат,
а устните засмени.
За туй събрах ви в клуба –
"шах" и "мат",
коварни старци
жадни за вендета.
готови за свещеният джихад,
на пешките
от вечните полета.
Но млад съм още
бунт да оглавя...
аз даже
хороскопа си не знам!
Я по-добре
да пазя крепостта,
пък може някак
да се справя сам.
С поучителните турски сериали,
Азис, Слави и Сървайвър –
тез очила,
какво не са видели...
живуркам виртуално аз –
Дърт Вайвър.
Знам,
грохнал съм.
Разбра ли малчуган,
че който на дъртака се присмее,
го чака същият зловещ капан.
Не може никой сам...
да оцелее!
© Борис Борисов All rights reserved.
