Дърво
Бърза, както я помня. Голяма река.
Сменя бряг и чертае пътеки.
И дървото го помня, подало ръка
Над реката, за сянка на всеки
Смее се, нова песен от реката краде
И шумят в светъл ритъм листата.
Една нова любов до стеблото дойде
И остави с добро отпечатък.
Не, не рязаха букви, знакът плюс, равно на
А с въздишки в хралупата шиха
Две парчета небе, камъче и една
Тайна истинска и там я скриха.
А дървото ще литне, почти отлетя.
С радост клоните тайна ще пазят
Ще мълчат, докато има път и цветя,
Даже гръм, даже два да ударят.
Любовта е такава вълшебна страна
И не можеш да скриеш печата.
Щом си бил, ясен ще е и в светлина
Твоят път и до тук, и нататък.
И когато танцуват есента с вечерта
И говорят листата с водата.
Тайната се превръща тогава в мечта
И разпъва платна
по реката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
