Дърво
Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите
след време,
приведено
не ще се то изправи...
И пак ще се разлиства...
Но едва ли
към слънцето
отново ще протяга клони...
И птиците не ще гнездят
в короната му,
но в корените си
ще приюти гризачите...
Не,
то няма никога
да бъде безполезно...
Но няма и да бъде вече
весело...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
