Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите
след време,
приведено
не ще се то изправи...
И пак ще се разлиства...
Но едва ли
към слънцето
отново ще протяга клони...
И птиците не ще гнездят
в короната му,
но в корените си
ще приюти гризачите...
Не,
то няма никога
да бъде безполезно...
Но няма и да бъде вече
весело...
© Александра Михалева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
