Jul 2, 2010, 10:17 PM

Дърво

  Poetry
1.2K 0 5

Доземи огънато дърво

от вятъра не се прекършва,

но измъчва се

от писъка му...

Дори да спрат стихите

след време,

приведено

не ще се то изправи...

И пак ще се разлиства...

Но едва ли

към слънцето

отново ще протяга клони...

И птиците не ще гнездят

в короната му,

но в корените си

ще приюти гризачите...

Не,

то няма никога

да бъде безполезно...

Но няма и да бъде вече

весело...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....