Дърво, обесено от поет
Един поет описваше дървото.
Какви ли ужаси не изтърпя,
горкото!
Изтегли корена му от земята
и го забучи право в небесата.
В кората му – наръбена и груба,
издялка върху дънера коруба.
Обърна му наопаки гнездата,
та паднаха яйцата връз тревата.
По клоните – дебели, криви, сухи,
видя хралупи, зейнали и кухи;
замрежи ги със паяжинки-жици,
и върху тях полепнаха мушици.
Горя го с мълнии,
със ураган го брули.
Направи от кората му цървули.
Накрая на лъчите го провеси
и с вейките надолу го обеси.
Уви, така се случва и в живота:
един се мъчи и влече хомота,
оре и жъне, вози, мели, меси,
а някой друг дървета само беси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
