29.09.2020 г., 17:42

Дървото на живота

817 0 0

Виновно ли е времето което набръчква циферблата

и по малката отсечка ходим боси по тревата?

 

Виновен ли е куфарът с багажа където има място

за огледало и за риза?

 

Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш

точка в илика на съдбата?

 

Виновен ли е влакът, гарата последна и

уличната лампа – светлината за оттатък?

 

Не са виновни тез герои!

 

Виновен е човекът! – Тоз който е забравил името

на Бог, на мама, на дете и на приятел.

Дървото на живота еднакво маха за "Здравей"

и "Сбогом"

29.09.2020г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...