Sep 29, 2020, 5:42 PM

Дървото на живота

825 0 0

Виновно ли е времето което набръчква циферблата

и по малката отсечка ходим боси по тревата?

 

Виновен ли е куфарът с багажа където има място

за огледало и за риза?

 

Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш

точка в илика на съдбата?

 

Виновен ли е влакът, гарата последна и

уличната лампа – светлината за оттатък?

 

Не са виновни тез герои!

 

Виновен е човекът! – Тоз който е забравил името

на Бог, на мама, на дете и на приятел.

Дървото на живота еднакво маха за "Здравей"

и "Сбогом"

29.09.2020г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...