29 сент. 2020 г., 17:42

Дървото на живота

821 0 0

Виновно ли е времето което набръчква циферблата

и по малката отсечка ходим боси по тревата?

 

Виновен ли е куфарът с багажа където има място

за огледало и за риза?

 

Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш

точка в илика на съдбата?

 

Виновен ли е влакът, гарата последна и

уличната лампа – светлината за оттатък?

 

Не са виновни тез герои!

 

Виновен е човекът! – Тоз който е забравил името

на Бог, на мама, на дете и на приятел.

Дървото на живота еднакво маха за "Здравей"

и "Сбогом"

29.09.2020г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...