29 сент. 2020 г., 17:42

Дървото на живота

820 0 0

Виновно ли е времето което набръчква циферблата

и по малката отсечка ходим боси по тревата?

 

Виновен ли е куфарът с багажа където има място

за огледало и за риза?

 

Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш

точка в илика на съдбата?

 

Виновен ли е влакът, гарата последна и

уличната лампа – светлината за оттатък?

 

Не са виновни тез герои!

 

Виновен е човекът! – Тоз който е забравил името

на Бог, на мама, на дете и на приятел.

Дървото на живота еднакво маха за "Здравей"

и "Сбогом"

29.09.2020г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...