Дъщерите на Пенелопа
Обгорен от брегове
от маслините огънати,
аз търся верните следи на Пенелопа
и вечния ù взор към хоризонта.
Вместо нея,
момичета от старите пристанища,
дългокоси нейни дъщери.
С отразени фарове в очите -
към морето светлина,
когато вдига котвите ръждиви.
Вие, невръстни Пенелопи,
чакащи нощта да се полюшне
с гласа на закъснял моряк -
отплувал като Одисей.
За да стъпите на неговия бряг
и извървите неговия кей.
В нежността момичета повярвали.
Зачената и свършила за миг.
И само солените пристанища
ви чакат верни като старостта,
и тези ветрове,
изтъкали от мълниите прежди.
За да ви покрият с тях.
Когато се завръщате във къщи,
натежали от смълчаното море -
само Слънцето за вас ще спусне
едно безкрайно наметало от надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени
