anjambman (Анжамбман Анапестов)
13 562
Dec 13, 2013, 10:25 PM

Дъщерите на Пенелопа 

  Poetry
1144 0 3

     

Обгорен от брегове

от маслините огънати,

аз търся верните следи на Пенелопа

и вечния ù взор към хоризонта.

Вместо нея,

момичета от старите пристанища,

дългокоси нейни дъщери.

С отразени фарове в очите -

към морето светлина,

когато вдига котвите ръждиви.

Вие, невръстни Пенелопи,

чакащи нощта да се полюшне

с гласа на закъснял моряк -

отплувал като Одисей.

За да стъпите на неговия бряг

и извървите неговия кей.

В нежността момичета повярвали.

Зачената и свършила за миг.

И само солените пристанища

ви чакат верни като старостта,

и тези ветрове,

изтъкали от мълниите прежди.

За да ви покрият с тях.

Когато се завръщате във къщи,

натежали от смълчаното море -

само Слънцето за вас ще спусне

едно безкрайно наметало от надежда.

© Анжамбман Анапестов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??