Дюшеш за дядо Валери
ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте,
и не чаткат със копита нощем в моя сън коне,
нещо спешно ли ме питат, отговарям с да и не,
огледалото се въси – и ме гледа с поглед див,
и потъват – страшно къси, дните в Божия архив,
новините от четвъртък лани – в петък, бях ги чел,
стиховете си човъркам нощем с осми номер бел,
и заникъде не бързам, знам какво ми предстои –
Бог на радости е скръндза! – мъките не ги брои,
даде ми – и аз да случа! – и да хвърля готин зар,
няма по-прекрасна участ! – най-подир да бъда стар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
