ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ

... все по-често напоследък се усещам адски стар,

вече не звъни съседът, не излизам на пазар,

в пощенската ми кутия паяк примки си плете,

бира спрях дори да пия със картофките соте,

и не чаткат със копита нощем в моя сън коне,

нещо спешно ли ме питат, отговарям с да и не,

огледалото се въси – и ме гледа с поглед див,

и потъват – страшно къси, дните в Божия архив,

новините от четвъртък лани – в петък, бях ги чел,

стиховете си човъркам нощем с осми номер бел,

и заникъде не бързам, знам какво ми предстои –

Бог на радости е скръндза! – мъките не ги брои,

даде ми – и аз да случа! – и да хвърля готин зар,

няма по-прекрасна участ! – най-подир да бъда стар.