9.10.2017 г., 10:16

Дзен

741 2 2

 

 

Тъгата е усещане за  липси

в  битието ни  духовно.

Напразни са усилията ни  

да ги запълним с титли, с вещи.

Защо човекът е устроен тъй,

все да иска …още, още, още.

Еволюцията на духа е път –

застлан с ламтежи  грешни.

Във вечното противоборство

между материя  и дух изначален

покоят е химера недостижима,

изкушаваща душите ни вечни.

Топят се, топят се всички липси

само когато Светлина, Истина, 

Свобода и Път – без принуда –

доброволно помежду си съюзят се.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...