10.01.2025 г., 9:12

Е кажете

340 2 2

Бесило, като венчило...

не намериш ли правия път,

покажеш ли слабост, дори малко страх...

мъглата се спуска и о ето грях.

 

Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри,

спомени за любов, но кой не греши!

Камбани, обещания, кум и кума.

На вълка никой не слага рога.

 

Фанфари, музика, глъч.

Но всъщност мирис на плът.

Безлюдна улица, тишина, Боже,

Кой ще ни каже защо си живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се много ,Приятелю че ме разбираш,подкрепяш и споделяш мойте терзания!Благодаря за коментара,любими и за приятелството!Весили и пълни с любов почивни дни!До нови ,Младене!
  • Много силен стих ни предлагаш, Приятелю!:

    "Бесило, като венчило...
    не намериш ли правия път",

    "Камбани, обещания, кум и кума.
    На вълка никой не слага рога."

    Така е - от една страна нагло ни лъжат, а от друга ние се самозалъгваме, а резултатът си го посочил блестящо:

    "Безлюдна улица, тишина,
    Боже,
    Кой ще ни каже защо си живял."

    Поздравление!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...