10.01.2025 г., 9:12

Е кажете

336 2 2

Бесило, като венчило...

не намериш ли правия път,

покажеш ли слабост, дори малко страх...

мъглата се спуска и о ето грях.

 

Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри,

спомени за любов, но кой не греши!

Камбани, обещания, кум и кума.

На вълка никой не слага рога.

 

Фанфари, музика, глъч.

Но всъщност мирис на плът.

Безлюдна улица, тишина, Боже,

Кой ще ни каже защо си живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се много ,Приятелю че ме разбираш,подкрепяш и споделяш мойте терзания!Благодаря за коментара,любими и за приятелството!Весили и пълни с любов почивни дни!До нови ,Младене!
  • Много силен стих ни предлагаш, Приятелю!:

    "Бесило, като венчило...
    не намериш ли правия път",

    "Камбани, обещания, кум и кума.
    На вълка никой не слага рога."

    Така е - от една страна нагло ни лъжат, а от друга ние се самозалъгваме, а резултатът си го посочил блестящо:

    "Безлюдна улица, тишина,
    Боже,
    Кой ще ни каже защо си живял."

    Поздравление!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...