Е, стреляй най-накрая! И без милост!
И без това се целиш цяла вечност...
Не искам ни молитви, ни кандило.
Не ми е нужна твоята човечност.
Не стискай зъби! Май си уморен?
Какво пък толкова сега рискуваш?
Минутите препускат – тежък ден -
с душата ми е време да пируваш!
Цели сърцето, ето ти възможност.
Защо трепериш? Още ли обичаш?
Ти ненавиждаш моята безбожност.
В езичници не трябва да се вричаш!
... Е, дива съм, но ти пък си ловец.
Опитай се от раз да ме улучиш!
Окажеш ли се неумел стрелец,
рискуваш здраво!
Пак да ти се случа!
© Дениса Деливерска Всички права запазени