24.10.2014 г., 22:53 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
976 0 6

 

 

като фишу
на голата ми шия
си завързан
разлял си се
в парфюм от нежни думи
украшение съм ти
на раменете
бижу под формата на поглед

 

като мънисто
в човката на сврака
блести Луната тази нощ
пътеката се вие в странен танц
а охлюви притичват тук и там

страхуват се от бързите ми стъпки

 

олющеният блок в квартала
ни прави завет от октомври
и пълни очилата ти със локви
докато пия чай
от мента и ехинацея
приближи ме още малко

 

после
сгушени на къса пейка
в тъмноесенния парк
си тананикаме мелодия за двама
като в сюжет от нямо кино
които утре
ще се събудят гладни
от двете страни на огледало

 

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Сигурна съм, Пепър, че дори при светлоесенен парк и дълги пейки, пак ще има табела:
    Внимание! Приближаването ментоопасно!

    Поздравления за вдъхновяващото фишу...
  • "украшение съм ти
    на раменете
    бижу под формата на поглед"

    Чух стъпките на бягащите охлюви.
    (Те вече не обичат да е мокро).
    На сухото следите им блестят
    сълзи-носталгия по недокоснатото...
  • Благодаря Ви, че сте тук!
  • Как ми беше залипсвал уютно сгушения ти картинен свят...
    Притичващите охлюви ми скриха шапката (невидимка)
  • Обичам поезията ти – толкова е непринудена и неподправена!
Предложения
: ??:??