* * *
като фишу
на голата ми шия
си завързан
разлял си се
в парфюм от нежни думи
украшение съм ти
на раменете
бижу под формата на поглед
като мънисто
в човката на сврака
блести Луната тази нощ
пътеката се вие в странен танц
а охлюви притичват тук и там
страхуват се от бързите ми стъпки
олющеният блок в квартала
ни прави завет от октомври
и пълни очилата ти със локви
докато пия чай
от мента и ехинацея
приближи ме още малко
после
сгушени на къса пейка
в тъмноесенния парк
си тананикаме мелодия за двама
като в сюжет от нямо кино
които утре
ще се събудят гладни
от двете страни на огледало
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
