* * *
като фишу
на голата ми шия
си завързан
разлял си се
в парфюм от нежни думи
украшение съм ти
на раменете
бижу под формата на поглед
като мънисто
в човката на сврака
блести Луната тази нощ
пътеката се вие в странен танц
а охлюви притичват тук и там
страхуват се от бързите ми стъпки
олющеният блок в квартала
ни прави завет от октомври
и пълни очилата ти със локви
докато пия чай
от мента и ехинацея
приближи ме още малко
после
сгушени на къса пейка
в тъмноесенния парк
си тананикаме мелодия за двама
като в сюжет от нямо кино
които утре
ще се събудят гладни
от двете страни на огледало
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепър Формаджи Все права защищены
