*** *** ***
Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък,
закотвен в окото ми во веки веков.
Негов пристан последен и замък
потънал в блата на несподелена любов.
Изплаках сърцето си – изсъхна само.
Душата крещеше дорде остана без глас.
Тишината пречупи ги като мръсно стъкло
и захвърли парчетата където чаках ги аз.
В прахта ги събрах с моите голи ръце
в едно се огледах, в друго видях теб.
Превърнат във сянка с уморено лице,
познах се веднага – нещастника клет.
Така си бленувах и усетих се стар,
изживял половина живот в самота.
Дойде моят ред, и светия ключар
ще ми отвори оная небесна врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
