BlackWizard (Joakim from the grave)
102 70
29.05.2018 г., 2:23 ч.

*** *** *** 

  Поезия
354 1 2

Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.

 

Капка солена вода превърната в камък,
закотвен в окото ми во веки веков.
Негов пристан последен и замък
потънал в блата на несподелена любов.

 

Изплаках сърцето си – изсъхна само.
Душата крещеше дорде остана без глас.
Тишината пречупи ги като мръсно стъкло
и захвърли парчетата където чаках ги аз.

 

В прахта ги събрах с моите голи ръце
в едно се огледах, в друго видях теб.
Превърнат във сянка с уморено лице,
познах се веднага – нещастника клет.

 

Така си бленувах и усетих се стар,
изживял половина живот в самота.
Дойде моят ред, и светия ключар
ще ми отвори оная небесна врата.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти.
  • Много е идейно. Пожелавам ти скоро да излезеш от водовъртежа на чувствата и да погледнеш по-бодро на живота.
Предложения
: ??:??