20.03.2014 г., 11:55 ч.

*** 

  Поезия » Друга
566 0 0

Тя разцъфтява

в пепелника на масата ти

и подлудява

бездомни с очи.

Къса, раздира,

изпива душата ти

и съблазнява под лунни лъчи.

Тя е отрова,

плъзга се, съска

и те разяжда

отвътре навън.

И когато запали косите си,

нова

се ражда

и с писък те буди от сън.

© Меланхолия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??