***
771
0
0
Тя разцъфтява
в пепелника на масата ти
и подлудява
бездомни с очи.
Къса, раздира,
изпива душата ти
и съблазнява под лунни лъчи.
Тя е отрова,
плъзга се, съска
и те разяжда
отвътре навън.
И когато запали косите си,
нова
се ражда
и с писък те буди от сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меланхолия Всички права запазени
