20 mar 2014, 11:55

*** 

  Poesía » Otra
565 0 0

Тя разцъфтява

в пепелника на масата ти

и подлудява

бездомни с очи.

Къса, раздира,

изпива душата ти

и съблазнява под лунни лъчи.

Тя е отрова,

плъзга се, съска

и те разяжда

отвътре навън.

И когато запали косите си,

нова

се ражда

и с писък те буди от сън.

© Меланхолия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??