***
Ела със мен. Да продължим нататък
към есенната прелест на годините.
Банкетът е по принцип твърде кратък
и твърде бързо е изпито виното.
Ела със мен. Донякъде. Докрая.
Дарявам те с безбрежност от илюзии.
Не вярвам всеки сън, че е нетраен
и само миг – усмивката на музите.
Ела със мен. Ще ти измисля празник.
Защо ли пееха среднощ камбаните?
Не беше сън. Не бе дори напразно
и вятърът разнасяше поканите.
Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия плач на неродените.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
