3.09.2017 г., 21:54 ч.

*** 

  Поезия » Друга
1276 8 16

 

 

Ела със мен. Да продължим нататък

към есенната прелест на годините.

Банкетът е по принцип твърде кратък

и твърде бързо е изпито виното.

 

Ела със мен. Донякъде. Докрая.

Дарявам те с безбрежност от илюзии.

Не вярвам всеки сън, че е нетраен

и само миг – усмивката на музите.

 

Ела със мен. Ще ти измисля празник.

Защо ли пееха среднощ камбаните?

Не беше сън. Не бе дори напразно

и вятърът разнасяше поканите.

 

Ела със мен. Към бялата ни есен.

Не съществува остров на блажените.

Но чувам нощем тази звездна песен

в нестихващия плач на неродените.

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??