Sep 3, 2017, 9:54 PM

*** 

  Poetry » Other
1207 8 16

 

 

Ела със мен. Да продължим нататък

към есенната прелест на годините.

Банкетът е по принцип твърде кратък

и твърде бързо е изпито виното.

 

Ела със мен. Донякъде. Докрая.

Дарявам те с безбрежност от илюзии.

Не вярвам всеки сън, че е нетраен

и само миг – усмивката на музите.

 

Ела със мен. Ще ти измисля празник.

Защо ли пееха среднощ камбаните?

Не беше сън. Не бе дори напразно

и вятърът разнасяше поканите.

 

Ела със мен. Към бялата ни есен.

Не съществува остров на блажените.

Но чувам нощем тази звездна песен

в нестихващия плач на неродените.

 

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??