* * *

Повярвай                                                                                                                                                                                          

И утрото е сигурно,                                                                                                                                                                      че трябва да те има.                                                                                                                                                                     Повярвай на небето му                                                                                                                                                                - та то е толкоз истинско!                                                                                                                                                            На утрото в косите му                                                                                                                                                                 е скрито толкоз синьо,                                                                                                                                                                 повярвай на морето в мен                                                                                                                                                           - виж бистрото му дъно!                                                                                                                                                              Измий очи в дълбокото                                                                                                                                                                - ще станат толкоз искрени,                                                                                                                                                      че никога - дори насън,                                                                                                                                                               от мен не ще си идеш!     

Как искам всичко мимолетно да изтрия

за да те имам само теб любов жадувана

и искрените чувства да не скривам ,

когато сълзите напират при сбогуване.

Да се събуждам слаба и прахосница,

да падам ничком пред зова на ласките ,

в прегръдките на Любовта-Магьосница,

да прося капка милост от палача и*.

Да се разплаквам тихо на разсъмване,

когато ненаситно любят се щурците 

и да се радвам -виж,потръгна ни-

не всичко в любовта ни е измислица,

не всичко са изписали поетите

не всичко филмите разхубавили са !

И да изстрадам всичко-ето ме-

гребни си от душата ми-пенливата!