Dec 22, 2013, 2:05 PM  

* * *

  Poetry » Love
883 0 1

Повярвай                                                                                                                                                                                          

И утрото е сигурно,                                                                                                                                                                      че трябва да те има.                                                                                                                                                                     Повярвай на небето му                                                                                                                                                                - та то е толкоз истинско!                                                                                                                                                            На утрото в косите му                                                                                                                                                                 е скрито толкоз синьо,                                                                                                                                                                 повярвай на морето в мен                                                                                                                                                           - виж бистрото му дъно!                                                                                                                                                              Измий очи в дълбокото                                                                                                                                                                - ще станат толкоз искрени,                                                                                                                                                      че никога - дори насън,                                                                                                                                                               от мен не ще си идеш!     

 

Как искам всичко мимолетно да изтрия

за да те имам само теб любов жадувана

и искрените чувства да не скривам ,

когато сълзите напират при сбогуване.

Да се събуждам слаба и прахосница,

да падам ничком пред зова на ласките ,

в прегръдките на Любовта-Магьосница,

да прося капка милост от палача и*.

Да се разплаквам тихо на разсъмване,

когато ненаситно любят се щурците 

и да се радвам -виж,потръгна ни-

не всичко в любовта ни е измислица,

не всичко са изписали поетите

не всичко филмите разхубавили са !

И да изстрадам всичко-ето ме-

гребни си от душата ми-пенливата!

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...