12.10.2021 г., 19:26 ч.

*** 

  Поезия
457 9 13

Там, където звездите угасват

и където умира надеждата

няма щастие в ничия ласка,

а небето е смръщило вежди–

не, не искам сама да отида

и се крия в очите ти сини,

като перла, затворена в мида,

като цвете под снежна лавина.

Аз се мъча да спирам минутите,

да живея в безвремие тихо.

По-смълчана от всякога, в скута ти

се разпадам на няколко стиха.

Прегърни ме, преди да се стъмни

и преди да изчезна във мрака–

на скръбта по завоите стръмни

и на пътя, в последната пряка.

Прегърни ме със цялата сила,

ти си моето тайничко място,

на което сега съм се скрила

и в което за болка е тясно.

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??