***
Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида
и се крия в очите ти сини,
като перла, затворена в мида,
като цвете под снежна лавина.
Аз се мъча да спирам минутите,
да живея в безвремие тихо.
По-смълчана от всякога, в скута ти
се разпадам на няколко стиха.
Прегърни ме, преди да се стъмни
и преди да изчезна във мрака–
на скръбта по завоите стръмни
и на пътя, в последната пряка.
Прегърни ме със цялата сила,
ти си моето тайничко място,
на което сега съм се скрила
и в което за болка е тясно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
