13.07.2007 г., 14:06

^^^^^^

742 0 0

С нищо друго не искам да те сравнявам...
И ръцете ти, и очите ти, само ти, само ти...
Помежду ни има думи неизказани,
помежду ни има много километри,
в сърцата ни има радост непоказана,
има и болка, с която съм белязана...
Изреченията не довършвам,
защото тебе пак те няма, трудно е без думи.
Гласът ти чувам нощем като ехо в планина
и от кошмара да се събудя искам,
но как, как, като не съм заспивала?!
Да се прибереш във къщи искам,
да останеш на мекото легло,
да погалиш със ръка косата ми,
да ме целунеш,
да ме погледнеш
и сякаш нищо не е било.
Бъди усмихнат,
бъди щастлив,
бъди със сили зареден,
защото вдругиден ще бъдеш с мен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...