С нищо друго не искам да те сравнявам...
И ръцете ти, и очите ти, само ти, само ти...
Помежду ни има думи неизказани,
помежду ни има много километри,
в сърцата ни има радост непоказана,
има и болка, с която съм белязана...
Изреченията не довършвам,
защото тебе пак те няма, трудно е без думи.
Гласът ти чувам нощем като ехо в планина
и от кошмара да се събудя искам,
но как, как, като не съм заспивала?!
Да се прибереш във къщи искам,
да останеш на мекото легло,
да погалиш със ръка косата ми,
да ме целунеш,
да ме погледнеш
и сякаш нищо не е било.
Бъди усмихнат,
бъди щастлив,
бъди със сили зареден,
защото вдругиден ще бъдеш с мен!!!