...

Моя прекрасна,

моя горчива любов.

Толкова зла

и толкова коварна.

Как може да гориш по друг,

а да твърдиш, че си ми вярна.

Гледаш ме с очите сини,

а веднага се обръщаш

след всеки, който мине.

Приличаш на пеперуда,

кацаща от цвят на цвят.

И май искаш да имаш

мъжете по целия свят.

Защо поне за миг не спреш,

да видиш, че вече остаряваш,

все по-бързо всеки ден,

а имаш само нашия дом

и за жалост, и мен.

Омръзна ми след теб да тичам.

Даже ми омръзна вече

безнадежно да обичам.

Не че за това ти пука.

Хайде, хвъркай пак на воля

и не се завръщай тука.