15 июн. 2018 г., 19:12

...

709 0 0

...

Моя прекрасна,

моя горчива любов.

Толкова зла

и толкова коварна.

Как може да гориш по друг,

а да твърдиш, че си ми вярна.

Гледаш ме с очите сини,

а веднага се обръщаш

след всеки, който мине.

Приличаш на пеперуда,

кацаща от цвят на цвят.

И май искаш да имаш

мъжете по целия свят.

Защо поне за миг не спреш,

да видиш, че вече остаряваш,

все по-бързо всеки ден,

а имаш само нашия дом

и за жалост, и мен.

Омръзна ми след теб да тичам.

Даже ми омръзна вече

безнадежно да обичам.

Не че за това ти пука.

Хайде, хвъркай пак на воля

и не се завръщай тука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...