15 июн. 2018 г., 19:12

...

710 0 0

...

Моя прекрасна,

моя горчива любов.

Толкова зла

и толкова коварна.

Как може да гориш по друг,

а да твърдиш, че си ми вярна.

Гледаш ме с очите сини,

а веднага се обръщаш

след всеки, който мине.

Приличаш на пеперуда,

кацаща от цвят на цвят.

И май искаш да имаш

мъжете по целия свят.

Защо поне за миг не спреш,

да видиш, че вече остаряваш,

все по-бързо всеки ден,

а имаш само нашия дом

и за жалост, и мен.

Омръзна ми след теб да тичам.

Даже ми омръзна вече

безнадежно да обичам.

Не че за това ти пука.

Хайде, хвъркай пак на воля

и не се завръщай тука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...