Jun 15, 2018, 7:12 PM

...

  Poetry » Love
701 0 0

...

Моя прекрасна,

моя горчива любов.

Толкова зла

и толкова коварна.

Как може да гориш по друг,

а да твърдиш, че си ми вярна.

Гледаш ме с очите сини,

а веднага се обръщаш

след всеки, който мине.

Приличаш на пеперуда,

кацаща от цвят на цвят.

И май искаш да имаш

мъжете по целия свят.

Защо поне за миг не спреш,

да видиш, че вече остаряваш,

все по-бързо всеки ден,

а имаш само нашия дом

и за жалост, и мен.

Омръзна ми след теб да тичам.

Даже ми омръзна вече

безнадежно да обичам.

Не че за това ти пука.

Хайде, хвъркай пак на воля

и не се завръщай тука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...