Тахан и мед– небцето триумфира,
амброзия за богове избрани.
Целувай вред, и скришом, и в ефира.
С възхита, пряко строгите забрани.
Изцежда сочни капчици позлата
напитката по кожата ти бяла.
Косата ти копринена отмятам.
Дъхът ти е вулкан от сладка лава.
Чертите преоткривам, разпознати
от минали видения кармични.
С отворени очи сънувам знаци,
оставени в селения митични.
Обятия пространствата разтварят,
секундите любов градят вселени.
Ръкойките уверено жътварят
събира, с благодарност преклонени.
© Светличка Всички права запазени