Еделвайси
Ти помниш ли червените ни връзки
и грапавия допир на шинела ми
със първата открадната целувка
от продавача на различни мнения.
-
Катерехме с въжето от надежди
скалите на безкрайните съмнения,
за да открием ласкавата нежност
на еделвайси – истините бели.
-
Забрави ли самотната старица -
мечтата от несбъдване напукана,
протегнала към нас ръката – птица,
как пърхаше с крилото си пречупено.
-
Пропадахме в лавини от успехи.
Дълбаехме земята с гърбовете си.
Държахме за опашките комети.
Разпъвахме на кръстове куплетите.
-
Стачкувахме и плакахме, пълзяхме.
В къртичината крихме се – сърцата ни.
Обичахме с омраза. Дъх крадяхме...
Застрелвахме мечтите на децата си.
-
За да осъмнем на върха в подножието,
готови за изкачване в душите.
Да, няма нищо невъзможно...
Виж, еделвайси цъфнаха в сълзите ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
