25.09.2006 г., 22:15

ЕДИН ДЕН (редактиран вариант)

793 0 4

Едно, осем,
Осем...

Осем, едно...

Просто един ден, 
прекрасен ден.
 

По улицата вървя,

а в главата ми

единствено

две цифри въртят се...

и ...  

едно същество...

 

Но само аз
си зная защо?...


През нощта имало 
водопад от звезди.
А после ... 
гордо лъвче се появи.
Гальовно се протегна,
учудено ни погледна
и мило изрече:
- Хей,
аз съм сред вас вече!

Едно, осем ...

Осем...
Осем, едно...

А днес ...

Причината

да го прави ...

отдавна прозрях,

но ...

дали някога ...

преди да е късно

ще проумея живота

или ме бива ...

само за смях?

 

Дано!

 

Едно, осем...

Осем...

Осем, едно...

 

Един прекрасен ден...

Фатален...

За мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошен стих!!!
  • Благодаря, че сте го погледнали и че сте се опитали да се превърнете в съпричастни! Това е една рождена дата.
  • Да,и на мен ми е малко неясен смисълът на стихът ти...опитвам се да разбера какво искаш да кажеш чрез него,но явно точно там се крие замисълът - да остане открит за теб и неясен за нас читателите
  • Смисълът,който си вложил е неясен за нас.
    Това малко ме подразни,но си казах,че поезията е изживяна емоция.
    Хубаво би било,ако ние,читателите,разбираме какво искаш да кажеш със стихът,но нищо...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...