25.09.2006 г., 22:15

ЕДИН ДЕН (редактиран вариант)

792 0 4

Едно, осем,
Осем...

Осем, едно...

Просто един ден, 
прекрасен ден.
 

По улицата вървя,

а в главата ми

единствено

две цифри въртят се...

и ...  

едно същество...

 

Но само аз
си зная защо?...


През нощта имало 
водопад от звезди.
А после ... 
гордо лъвче се появи.
Гальовно се протегна,
учудено ни погледна
и мило изрече:
- Хей,
аз съм сред вас вече!

Едно, осем ...

Осем...
Осем, едно...

А днес ...

Причината

да го прави ...

отдавна прозрях,

но ...

дали някога ...

преди да е късно

ще проумея живота

или ме бива ...

само за смях?

 

Дано!

 

Едно, осем...

Осем...

Осем, едно...

 

Един прекрасен ден...

Фатален...

За мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошен стих!!!
  • Благодаря, че сте го погледнали и че сте се опитали да се превърнете в съпричастни! Това е една рождена дата.
  • Да,и на мен ми е малко неясен смисълът на стихът ти...опитвам се да разбера какво искаш да кажеш чрез него,но явно точно там се крие замисълът - да остане открит за теб и неясен за нас читателите
  • Смисълът,който си вложил е неясен за нас.
    Това малко ме подразни,но си казах,че поезията е изживяна емоция.
    Хубаво би било,ако ние,читателите,разбираме какво искаш да кажеш със стихът,но нищо...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...