Един глупак бленува звездопади
Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\
Сърцата ни са сейфове и каси,
човек си външно, иначе не си.
Допушвал бил последния си фас и
луната гледал!?! Я се обесѝ!
А той подклажда залезните клади
и сам за аутодафето готов...
Един глупак бленува звездопади
и с вятъра говори за любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
!
