9.06.2009 г., 17:25 ч.

Един живот 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
1120 0 5

Рай... това ли е? Помислих, че е бял...

Не ослепях,  защото исках да те гледам,

и не посмях да те извадя от сърцето,

колкото и пъти  да изчезваше.

 

Разбих десетки пясъчни часовници,

но от никой време не откраднах,

през пръстите проронваше се светещ...

Пясъкът!... Но  нищо не показваше!

 

Сълзите си погребвах в снимките,

попиваха ги жадно като корени,

и образите се размазваха в ръцете,

но във мен стояха непрогонени.

 

Денят е мъртъв, а нощта проклятие,

ангелите никога не слязоха,

приказката се превърна във мълчание,

мислите разкъсваха и пареха!

 

Един живот, без право на живеене,

шега, болезнена изпратена от Бог...?

Един живот, без право на обичане,

поискаха го влюбени - живя го роб!

 

 

 

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »