Рай... това ли е? Помислих, че е бял...
Не ослепях, защото исках да те гледам,
и не посмях да те извадя от сърцето,
колкото и пъти да изчезваше.
Разбих десетки пясъчни часовници,
но от никой време не откраднах,
през пръстите проронваше се светещ...
Пясъкът!... Но нищо не показваше!
Сълзите си погребвах в снимките,
попиваха ги жадно като корени,
и образите се размазваха в ръцете,
но във мен стояха непрогонени. ...