Nando (Георги Зафиров)
93 317
Jun 9, 2009, 5:25 PM

Един живот 

  Poetry » Love
1012 0 5

Рай... това ли е? Помислих, че е бял...

Не ослепях,  защото исках да те гледам,

и не посмях да те извадя от сърцето,

колкото и пъти  да изчезваше.

 

Разбих десетки пясъчни часовници,

но от никой време не откраднах,

през пръстите проронваше се светещ...

Пясъкът!... Но  нищо не показваше!

 

Сълзите си погребвах в снимките,

попиваха ги жадно като корени,

и образите се размазваха в ръцете,

но във мен стояха непрогонени.

 

Денят е мъртъв, а нощта проклятие,

ангелите никога не слязоха,

приказката се превърна във мълчание,

мислите разкъсваха и пареха!

 

Един живот, без право на живеене,

шега, болезнена изпратена от Бог...?

Един живот, без право на обичане,

поискаха го влюбени - живя го роб!

 

 

 

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??