Един живот

21.12.2013 г., 20:10 ч.

Поезия » Любовна

461 1 2

Крачиш по пътя си предначертан,

тичаш понякога луд, неразбран.

Нагоре, надолу, правиш завои,

гониш мечти сред мътни порои.

Срещаш приятели, верни, неверни,

срещаш неволи от дявол по-черни.

Радости срещаш, даже любови

стискаш в прегръдки копнежите нови.

Тъй и животът, в шепата пясък,

бавно изтича с последния блясък

и във очите ти скрита тъга

рови за огън пак в пепелта.

Повече мина, по-малко остана,

мислите чоплят в твоята рана,

а пък сърцето, износен часовник,

стяга те вляво, за всичко виновник!

Гледаш навънка, плачат листата,

пътят пред теб е окъпан в позлата.

Вдигаш очи към простора небесен,

крачиш заслушан в птичата песен.

Нежна ръка ти докосна ръката,

а две очи ти се впиха в душата.

Радост разцъфна в твоята гръд,

ще извървиш с любов своя път!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ЛуЛу

2016-03-28T10:58:06+03:00

Всеки може да открие цялостното представяне на човешкия живот в това произведение. Както и всеки млад човек може да види най-вероятното продължение на годините си в бъдеще. Краят е чудесен - подчертава любовта като основата, която може да ни крепи през всички трудности. Красиво е!
Sevgimizi (Лора)

2013-12-21T20:53:02+02:00

Имам само една дума-СЪВАРШЕНО!!!!!!!!Просто останах без думи, не знам какво да кажа!!!!!!!!!!!!!!!!!Това е истинска поезия!!!!!!!!Толкова силно и неспираемо се леят думите, така ти влизат в сърцето!!!!!!!!!!! БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!!!!Моите ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!!!!!!!ПОЖЕЛАВАМ ТИ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ПЪТЯТ ТИ ДА Е ВЕЧНО ОБГРАДЕН С ИСТИНСКА ЛЮБОВ!!!!!!!!!!!!