Един живот
Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога луд, неразбран.
Нагоре, надолу, правиш завои,
гониш мечти сред мътни порои.
Срещаш приятели, верни, неверни,
срещаш неволи от дявол по-черни.
Радости срещаш, даже любови
стискаш в прегръдки копнежите нови.
Тъй и животът, в шепата пясък,
бавно изтича с последния блясък
и във очите ти скрита тъга
рови за огън пак в пепелта.
Повече мина, по-малко остана,
мислите чоплят в твоята рана,
а пък сърцето, износен часовник,
стяга те вляво, за всичко виновник!
Гледаш навънка, плачат листата,
пътят пред теб е окъпан в позлата.
Вдигаш очи към простора небесен,
крачиш заслушан в птичата песен.
Нежна ръка ти докосна ръката,
а две очи ти се впиха в душата.
Радост разцъфна в твоята гръд,
ще извървиш с любов своя път!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
