10.08.2012 г., 20:49

Един живот

983 0 1

Един живот, тъй кратък...

Изпълнен с множество радости, падения...

Но ти му внасяш сладък мирис на любов,

в лирично, тихо откровение!

 

Един живот, тъй безлик и неусетен,

с теб той става тъй жаростен... тъй ценен!

 

Един живот, а всъщност два...

И аз. и ти летим по безкрайната му същност!

И разцъфваме в пъстроцветна ширина

на любовната ни дръзкост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...