1.12.2021 г., 13:52

Един живот

1.4K 0 3

Продължение на стихотворението ми:

"Болка"

 

Един живот безгрижен, подреден,

кариера, сватба, дом, деца.

Един живот с добри другари

и с много – много любещи сърца.

 

Минаваха годините така,

децата станаха големи,

напуснаха те родната стреха

и почнаха проблеми след проблеми.

 

В пустият дом настана тишина,

не чуваше се вече детски глъч

и бавно и полека, ден след ден,

домът изпълни се със злъч.

 

Един живот, тъй подреден

отнесе го като че ли порой,

а домът с любов граден

в кавги и спирт потъна той.

 

Изчезнаха приятелите стари,

в косите времето втъка сребро

и вместо радост от живота,

изчезна всякакво добро.

 

Един живот потънал в алкохол,

един живот потънал във отчаяние.....

Разликата между него и смъртта

оказа се на изстрел разстояние!

 

Авт. Весо: 01.12.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Митко, Миночка. Винаги има изход, ако си с нормален разсъдък. Миночка, ти излезе много права. Само смъртта му помогна да се отърве от алкохола, никой друг не можа. Светли празници и на вас!
  • Много тъжно, този алкохол, никога не е направил хубаво! Весели празници!
  • За самотата не знам /много хора я обичат, особено творците/, но отчуждението води до ако не физическа, то душевна гибел...

Болка

Посветено!!!
Приятелю, днес честваш Юбилей,
присъда ли е той, или награда?
Не ми разказвай друже, не, недей!
Бутилката е пътят ти към Ада. ...
1K 1 10

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...