Dec 1, 2021, 1:52 PM

Един живот

  Poetry
1.4K 0 3

Продължение на стихотворението ми:

"Болка"

 

Един живот безгрижен, подреден,

кариера, сватба, дом, деца.

Един живот с добри другари

и с много – много любещи сърца.

 

Минаваха годините така,

децата станаха големи,

напуснаха те родната стреха

и почнаха проблеми след проблеми.

 

В пустият дом настана тишина,

не чуваше се вече детски глъч

и бавно и полека, ден след ден,

домът изпълни се със злъч.

 

Един живот, тъй подреден

отнесе го като че ли порой,

а домът с любов граден

в кавги и спирт потъна той.

 

Изчезнаха приятелите стари,

в косите времето втъка сребро

и вместо радост от живота,

изчезна всякакво добро.

 

Един живот потънал в алкохол,

един живот потънал във отчаяние.....

Разликата между него и смъртта

оказа се на изстрел разстояние!

 

Авт. Весо: 01.12.2021г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Митко, Миночка. Винаги има изход, ако си с нормален разсъдък. Миночка, ти излезе много права. Само смъртта му помогна да се отърве от алкохола, никой друг не можа. Светли празници и на вас!
  • Много тъжно, този алкохол, никога не е направил хубаво! Весели празници!
  • За самотата не знам /много хора я обичат, особено творците/, но отчуждението води до ако не физическа, то душевна гибел...

Болка 🇧🇬

Посветено!!!
Приятелю, днес честваш Юбилей,
присъда ли е той, или награда?
Не ми разказвай друже, не, недей!
Бутилката е пътят ти към Ада. ...
1K 1 10

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...