desiresilence (Просто Аз)
7 0
12.10.2007 г., 22:40 ч.

Един мрачен зимен ден 

  Поезия
829 0 9
Вървя по тихата алея със смачкано
от скръб сърце...
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят бледото лице...

Красиво мургаво момиче
върви до мен с усмивка на уста.
Неволно по вълните на живота
носи се, без плач и тъга.

Навярно самата аз съм си такава.
Чувствам, че небето паднало е върху мен,
че не зная по коя алея да поема
в този мрачен зимен ден.

Но знам - бързо времето ще мине,
ще надвия аз съдбата своя.
Вместо тя мен, аз самичка
нея ще кова.

И тогава в един мрачен зимен ден
ще вървя по тихата алея, но с усмивка
на уста, а след мен безпомощно ще куца
единствено смъртта...

© Просто Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??