Вървя по тихата алея със смачкано
от скръб сърце...
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят бледото лице...
Красиво мургаво момиче
върви до мен с усмивка на уста.
Неволно по вълните на живота
носи се, без плач и тъга.
Навярно самата аз съм си такава.
Чувствам, че небето паднало е върху мен,
че не зная по коя алея да поема
в този мрачен зимен ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up