Един мрачен зимен ден
Вървя по тихата алея със смачкано
от скръб сърце...
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят бледото лице...
Красиво мургаво момиче
върви до мен с усмивка на уста.
Неволно по вълните на живота
носи се, без плач и тъга.
Навярно самата аз съм си такава.
Чувствам, че небето паднало е върху мен,
че не зная по коя алея да поема
в този мрачен зимен ден.
Но знам - бързо времето ще мине,
ще надвия аз съдбата своя.
Вместо тя мен, аз самичка
нея ще кова.
И тогава в един мрачен зимен ден
ще вървя по тихата алея, но с усмивка
на уста, а след мен безпомощно ще куца
единствено смъртта...
от скръб сърце...
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят бледото лице...
Красиво мургаво момиче
върви до мен с усмивка на уста.
Неволно по вълните на живота
носи се, без плач и тъга.
Навярно самата аз съм си такава.
Чувствам, че небето паднало е върху мен,
че не зная по коя алея да поема
в този мрачен зимен ден.
Но знам - бързо времето ще мине,
ще надвия аз съдбата своя.
Вместо тя мен, аз самичка
нея ще кова.
И тогава в един мрачен зимен ден
ще вървя по тихата алея, но с усмивка
на уста, а след мен безпомощно ще куца
единствено смъртта...
© Просто Аз All rights reserved.
